През девет нощи в десетата… с Владимир Карамазов: за загубите, откриването на нов смисъл и големите промени в театъра
Продължаваме взаимната ни графа с самодейността Нощ на театрите , която през 2022 година отбелязва своето първо десетилетие в България. Следващият неин дипломат, с който ви срещаме, е артистът Владимир Карамазов - прочетете какво споделя той за огромните промени в българския спектакъл, за персоналните загуби, търсенията и откриването на нов смисъл.
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
През последните 10 години моята формулировка за спектакъл се промени в посока, че изрично разбрах, че спектакъл би трябвало да се прави, единствено когато има потребност и когато артистът е 100% сигурен, че това е неговата роля, неговият състав, неговата пиеса, неговият режисьор . И когато фактически има някаква нужда. Защото да се прави спектакъл като вид „ фабрика “ не е добре за никого и това не води до нищо положително. В първите си години на развиване един артист е хубаво да опитва всевъзможни постановки, режисьори и текстове, с цел да построи своя усет, само че след първите 10 години е добре да има селективност, избирателност, която е доста градивна. През последните 2-3 години изрично започнах да съблюдавам това предписание. Чувствам се добре и мисля, че това е правилният път.
А театърът промени ли се през последните 10 години?
Театърът се промени доста и дръзвам да кажа – за доста неприятно. Излезе така наречен халтура и заля цялата ни страна. Започна да се размива понятието за същинско изкуство и халтура. Много постоянно, даже и тези дни, по малкия екран и в интернет, попадам на информации за халтура, която се назовава същинско изкуство. Всички тези граници като се размиха, стана едно леко мазало в българския спектакъл. Дори и огромни имена, които цялостен живот са правили качествени продукции, внезапно влязоха в тази халтура и стартира да се пропагандира халтурата като същинско изкуство. Това е извънредно неприятно. Все по-малко в България влизат режисьори, които вършат друг спектакъл. Точно тази различност би могла да изведе театъра на друго равнище. Но за жалост тези образци са доста малко. В някакъв миг това ужасно доста демотивира. Защото няма по какъв начин да се пребориш с халтурата и по някакъв метод се затваряш в себе си. И както аз върша - доста рядко се понечвам с спектакъл, единствено когато виждам, че фактически има някаква обстановка.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време…театър без халтура. Много се надявам краят на тази приказка да бъде позитивен. Има опция за подобен край – въпросът е по кое време, след какъв брой време и би трябвало да се появят и много положителни герои. А сега тези, положителните герои са по-малко от неприятните. Вярвам, че това е някакъв стадий и постоянно в живота след един неприятен интервал следва един доста добър. В момента сме в относително неприятен интервал, само че се надявам младото потомство в театъра да натежи в един даден миг. И краят на тази приказка да бъде позитивен. Точно в този момент, след пандемията, има голям пик на тази халтура, за която приказвам. Не упреквам никого, това държа да отбележа, тъй като артистът е притиснат до стената и всеки се бори за хляба си. Единствено, което не одобрявам, е смесването. Аз, в случай че направя халтура, ще си призная, че това е халтура, няма да я облицовам в нещо необикновено, в същинско изкуство, в същински спектакъл и така нататък Халтурата си е халтура, тя е за печелене на пари, може би няма нищо неприятно – хората се пробват да оцеляват. Но дано не се назовава нещото с гръмки имена, тъй като фактически едни младежи биха могли доста съществено да се объркат, както считам, че те към този момент са се объркали.
Какво е прикрито зад завесата на сцената?
Едно време си мислех, че зад завесата на сцената са скрити някакви невероятни секрети. Но в това време не са скрити кой знае какви секрети, а там може да се следи един същински живот на актьорите – кой с кого е другар, какво се приказва, по какъв начин се приготвя. Между другото – за външно око е много забавно какво се случва зад кулисите. Най-вероятно един непряк наблюдаващ би споделил, че е извънредно забавно и че има някакво свещенодействие. От моя позиция това е времето, в което се лигавим и се опитваме да си кажем нещо.
Нощ на театрите
Какво има през девет планини в десетата?
Не съм се замислял в никакъв случай какво има там. Най-вероятно по тази причина е любопитно, тъй като никой не знае какво има там. Винаги съм си представял не тъкмо какво има, а някак като развой на извършване на работа, с цел да ги прескочиш тези планини. И да отидеш някъде си – на десетата, може би.
А през девет Нощи в десетата?
Нощта на театрите е ориентирана напълно към театъра и е в работа на театъра. Очевидно е, че хората стартират да припознават самодейността и след още 10 години ще е едно достижение, което фактически ще е единственият най-верен прислужник на театъра.
„ Трябва да изгубиш света, с цел да го намериш “ („ Танцът Делхи “). С какво се раздели и какво откри през последните 10 години?
Намерих извънредно доста неща и с доста неща се разделих. Всъщност това е един развой, който е доста дълъг при мен.
Няма нищо неприятно в това да изгубиш света и по-късно да го намериш, даже е наложително на една избрана възраст, тъй като това загубване и това намиране те кара да стоиш безсънен, да търсиш и да откриващ нови неща. Тогава разбираш, че светът е нещо доста огромно и че чака да бъде открит.
Живеем в забързано време, което предлага доста, стига да имаш сетивата да се възползваш от това. Смятам, че всичко, което ми се случи през последните години, е един доста прекрасен развой, през който минавам, доста значим за мен е, не скърбя за безусловно нищо.
Оставихме ли зад тила си свят, в който в никакъв случай няма да се върнем?
След пандемията не считам, че сме оставили свят, в който в никакъв случай няма да се върнем. Имаше един подобен интервал, в който всички си мислехме, че това, което оставихме, няма да се върне . Но съгласно мен всичко ще се върне, то стартира към този момент да се връща такова, каквото е било, даже още по-настървено и нападателно. Нещата стават още по-ожесточени, тъй като хората се уплашиха от пандемията и безпаричието.
Как наподобява бъдещето на театралните изкуства в цифровата епоха, в която живеем?
Театър и театрални изкуства постоянно е имало и ще има. Съжалявам, че в България не се случват неща, които се случват на Запад. Доста постоянно ми попадат невероятни танцови и театрални спектакли, които се вършат по света. И ми „ пада шапката “ от мисълта, въображението, интерпретацията, актьорската игра… Нещата отиват в доста невероятна посока.
Надявам се по-скоро хората, които се занимават със театрални изкуства да се заразят от образците, които в света към този момент ги има . Там хората не си разрешават просто да създадат нещо, там се прави нещо, единствено когато имаш фактически какво да кажеш, знаеш по какъв начин да го кажеш, имаш подобаващите хора, с които да го кажеш.
***
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
През последните 10 години моята формулировка за спектакъл се промени в посока, че изрично разбрах, че спектакъл би трябвало да се прави, единствено когато има потребност и когато артистът е 100% сигурен, че това е неговата роля, неговият състав, неговата пиеса, неговият режисьор . И когато фактически има някаква нужда. Защото да се прави спектакъл като вид „ фабрика “ не е добре за никого и това не води до нищо положително. В първите си години на развиване един артист е хубаво да опитва всевъзможни постановки, режисьори и текстове, с цел да построи своя усет, само че след първите 10 години е добре да има селективност, избирателност, която е доста градивна. През последните 2-3 години изрично започнах да съблюдавам това предписание. Чувствам се добре и мисля, че това е правилният път.
А театърът промени ли се през последните 10 години?
Театърът се промени доста и дръзвам да кажа – за доста неприятно. Излезе така наречен халтура и заля цялата ни страна. Започна да се размива понятието за същинско изкуство и халтура. Много постоянно, даже и тези дни, по малкия екран и в интернет, попадам на информации за халтура, която се назовава същинско изкуство. Всички тези граници като се размиха, стана едно леко мазало в българския спектакъл. Дори и огромни имена, които цялостен живот са правили качествени продукции, внезапно влязоха в тази халтура и стартира да се пропагандира халтурата като същинско изкуство. Това е извънредно неприятно. Все по-малко в България влизат режисьори, които вършат друг спектакъл. Точно тази различност би могла да изведе театъра на друго равнище. Но за жалост тези образци са доста малко. В някакъв миг това ужасно доста демотивира. Защото няма по какъв начин да се пребориш с халтурата и по някакъв метод се затваряш в себе си. И както аз върша - доста рядко се понечвам с спектакъл, единствено когато виждам, че фактически има някаква обстановка.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време…театър без халтура. Много се надявам краят на тази приказка да бъде позитивен. Има опция за подобен край – въпросът е по кое време, след какъв брой време и би трябвало да се появят и много положителни герои. А сега тези, положителните герои са по-малко от неприятните. Вярвам, че това е някакъв стадий и постоянно в живота след един неприятен интервал следва един доста добър. В момента сме в относително неприятен интервал, само че се надявам младото потомство в театъра да натежи в един даден миг. И краят на тази приказка да бъде позитивен. Точно в този момент, след пандемията, има голям пик на тази халтура, за която приказвам. Не упреквам никого, това държа да отбележа, тъй като артистът е притиснат до стената и всеки се бори за хляба си. Единствено, което не одобрявам, е смесването. Аз, в случай че направя халтура, ще си призная, че това е халтура, няма да я облицовам в нещо необикновено, в същинско изкуство, в същински спектакъл и така нататък Халтурата си е халтура, тя е за печелене на пари, може би няма нищо неприятно – хората се пробват да оцеляват. Но дано не се назовава нещото с гръмки имена, тъй като фактически едни младежи биха могли доста съществено да се объркат, както считам, че те към този момент са се объркали.
Какво е прикрито зад завесата на сцената?
Едно време си мислех, че зад завесата на сцената са скрити някакви невероятни секрети. Но в това време не са скрити кой знае какви секрети, а там може да се следи един същински живот на актьорите – кой с кого е другар, какво се приказва, по какъв начин се приготвя. Между другото – за външно око е много забавно какво се случва зад кулисите. Най-вероятно един непряк наблюдаващ би споделил, че е извънредно забавно и че има някакво свещенодействие. От моя позиция това е времето, в което се лигавим и се опитваме да си кажем нещо.
Нощ на театрите Какво има през девет планини в десетата?
Не съм се замислял в никакъв случай какво има там. Най-вероятно по тази причина е любопитно, тъй като никой не знае какво има там. Винаги съм си представял не тъкмо какво има, а някак като развой на извършване на работа, с цел да ги прескочиш тези планини. И да отидеш някъде си – на десетата, може би.
А през девет Нощи в десетата?
Нощта на театрите е ориентирана напълно към театъра и е в работа на театъра. Очевидно е, че хората стартират да припознават самодейността и след още 10 години ще е едно достижение, което фактически ще е единственият най-верен прислужник на театъра.
„ Трябва да изгубиш света, с цел да го намериш “ („ Танцът Делхи “). С какво се раздели и какво откри през последните 10 години?
Намерих извънредно доста неща и с доста неща се разделих. Всъщност това е един развой, който е доста дълъг при мен.
Няма нищо неприятно в това да изгубиш света и по-късно да го намериш, даже е наложително на една избрана възраст, тъй като това загубване и това намиране те кара да стоиш безсънен, да търсиш и да откриващ нови неща. Тогава разбираш, че светът е нещо доста огромно и че чака да бъде открит.
Живеем в забързано време, което предлага доста, стига да имаш сетивата да се възползваш от това. Смятам, че всичко, което ми се случи през последните години, е един доста прекрасен развой, през който минавам, доста значим за мен е, не скърбя за безусловно нищо.
Оставихме ли зад тила си свят, в който в никакъв случай няма да се върнем?
След пандемията не считам, че сме оставили свят, в който в никакъв случай няма да се върнем. Имаше един подобен интервал, в който всички си мислехме, че това, което оставихме, няма да се върне . Но съгласно мен всичко ще се върне, то стартира към този момент да се връща такова, каквото е било, даже още по-настървено и нападателно. Нещата стават още по-ожесточени, тъй като хората се уплашиха от пандемията и безпаричието.
Как наподобява бъдещето на театралните изкуства в цифровата епоха, в която живеем?
Театър и театрални изкуства постоянно е имало и ще има. Съжалявам, че в България не се случват неща, които се случват на Запад. Доста постоянно ми попадат невероятни танцови и театрални спектакли, които се вършат по света. И ми „ пада шапката “ от мисълта, въображението, интерпретацията, актьорската игра… Нещата отиват в доста невероятна посока.
Надявам се по-скоро хората, които се занимават със театрални изкуства да се заразят от образците, които в света към този момент ги има . Там хората не си разрешават просто да създадат нещо, там се прави нещо, единствено когато имаш фактически какво да кажеш, знаеш по какъв начин да го кажеш, имаш подобаващите хора, с които да го кажеш.
***
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ